Магия
Казваш, в отделно чекмедже ме събираш
и щастие голямо ме наричаш,
не се променя истината тъжна само,
че силно ме желаеш, но не ме обичаш.
Но за теб съм и ще бъда искрящо звънлива,
за теб аз съм препълнена чаша пенлива,
която жадуваш като глътка резлива,
в нощ омайна, безкрайна, измамно дива.
Сънувай ме такава, аз съм като глина
в ръцете ти - изящна статуетка жива,
не съм аз предсказуема, но отдайно мила,
с която времето лети и безумно замира.
Магия съм!!! Нямам укротия!!!
Искам и давам, нищо не ме спира!
С любовта съм наясно - тя не е свободия,
тя е волна и никога не обича насила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
