Магия с вкус на къпини
Не са ми нужни сто години,
не са ми нужни сто причини,
а само онзи миг, когато
(макар и да не беше лято),
а зима с минусови вопли,
но в твоите зеници топли
омара от любов трептеше
и мека резеда струеше,
и всеки допир бе копринен,
и устните ти с вкус къпинен
на устните ми сухи спряха...
Сърцата ни във такт туптяха
и още в този ритъм бият,
превърнали мига в магия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Копринено нежно...усетих мига! Аплодирам от сърце!
