Магия с вкус на къпини
Не са ми нужни сто години,
не са ми нужни сто причини,
а само онзи миг, когато
(макар и да не беше лято),
а зима с минусови вопли,
но в твоите зеници топли
омара от любов трептеше
и мека резеда струеше,
и всеки допир бе копринен,
и устните ти с вкус къпинен
на устните ми сухи спряха...
Сърцата ни във такт туптяха
и още в този ритъм бият,
превърнали мига в магия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Копринено нежно...усетих мига! Аплодирам от сърце!
