Обичам утрото, когато

денят в просъница създава своите чудеса

и всяка глътка въздух ни зарежда

с магична свежест за деня.

И в миг променя се картината в небесата,

прекрасен, изгревът изпраща поздрав на света,

прелитат волно птиците, с песни срещат слънцето,

вълшебството прекрасно пак обгръща утринта.

Заслушана в тишината,

очаквам раждането на деня,

магията на туй велико тайнство

обгръща ме с величие и красота.

А вятърът танцува в косите

и тихичко нашепва ми с доброта:

- Мечтай,

сега е време за мечти, изречени на глас.

Да чуят птиците и в своя полет

твоите желания да понесат.

Да чуе слънцето и със сили тебе да дари -

да можеш своите желания

сега в дела да претвориш.

А аз по пътя твой

безбройни трудности ще помета

и вяра, и надежда теб ще донеса

за бъдещите дни в твоята изгубена душа!

Усмивка подари с обич на света,

красиви мисли нека пълнят твоето сърце,

раздавай с пълни шепи доброта и обич

и знай - за теб прекрасен ще е този ден.

Погалих с благодарност вятъра в своите коси,

отворих взор за красотата на света,

приех аз светлината на слънцето над мен

и с вяра в доброто посрещнах идващия ден.

Сега съм птица,

невидими криле ме носят в небесата

попива погледът ми чудесата, сътворени

да радват нашите изгубени души.

В слънчеви вълни сега облива се душата моя,

с жажда за живот изпълва ме магията на идващия ден,

а птиците над мен  във волен полет

показват ми що значи свобода.

Едва ли нявга ще открием вълшебство по-красиво

от тайнството да се роди денят,

даряващ ни от своята сила

с любов по пътя свой да продължим.

Дарявам изгрева на хората, които

с доброта изпълват този свят

откриват пътищата за мечтите свои,

живота те превръщат в приказка без край…