Магия за изгубени души...
Обичам утрото, когато
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата,
прекрасен, изгревът изпраща поздрав на света,
прелитат волно птиците, с песни срещат слънцето,
вълшебството прекрасно пак обгръща утринта.
Заслушана в тишината,
очаквам раждането на деня,
магията на туй велико тайнство
обгръща ме с величие и красота.
А вятърът танцува в косите
и тихичко нашепва ми с доброта:
- Мечтай,
сега е време за мечти, изречени на глас.
Да чуят птиците и в своя полет
твоите желания да понесат.
Да чуе слънцето и със сили тебе да дари -
да можеш своите желания
сега в дела да претвориш.
А аз по пътя твой
безбройни трудности ще помета
и вяра, и надежда теб ще донеса
за бъдещите дни в твоята изгубена душа!
Усмивка подари с обич на света,
красиви мисли нека пълнят твоето сърце,
раздавай с пълни шепи доброта и обич
и знай - за теб прекрасен ще е този ден.
Погалих с благодарност вятъра в своите коси,
отворих взор за красотата на света,
приех аз светлината на слънцето над мен
и с вяра в доброто посрещнах идващия ден.
Сега съм птица,
невидими криле ме носят в небесата
попива погледът ми чудесата, сътворени
да радват нашите изгубени души.
В слънчеви вълни сега облива се душата моя,
с жажда за живот изпълва ме магията на идващия ден,
а птиците над мен във волен полет
показват ми що значи свобода.
Едва ли нявга ще открием вълшебство по-красиво
от тайнството да се роди денят,
даряващ ни от своята сила
с любов по пътя свой да продължим.
Дарявам изгрева на хората, които
с доброта изпълват този свят
откриват пътищата за мечтите свои,
живота те превръщат в приказка без край…
© Росица All rights reserved.
