Магия за любов
Днес бях във Царацел.
Преминах по пътечките,
разпръснали навред
оранжеви цветчета
сред младата коприва.
Игриви, люляците светеха
между лескови храсти
и стебла бодливи.
А склоновете необятни,
във всичките нюанси на зеленото -
от крехкосветлото
до синкавото на далечни борове,
се спускаха към блатото,
където оглушително,
един през друг,
надквакваха се жабешките
хорове.
Ту капки дъжд,
ту силно слънце,
после студ,
отново дъжд -
променливото време
ми напомни
чувствата,
които с теб изпитвам
напоследък.
Заслушана
в брътвежа на реката,
там долу в ниското,
едва успявах да
си чуя мислите,
които, разпилявани като мъгли,
навред се рееха.
А онзи, слънчевият лъч,
пробил си пътя към земята
през гръдта на облака,
за миг ни свърза
и с космическото си око
ни омагьоса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
