670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jun 22, 2012, 9:31 PM

Магия за любов 

  Poetry » Other
674 0 4

 

Днес бях във Царацел.
Преминах по пътечките,
разпръснали навред
оранжеви цветчета
сред младата коприва.
Игриви, люляците светеха
между лескови храсти
и стебла бодливи.
А склоновете необятни,
във всичките нюанси на зеленото -
от крехкосветлото
до синкавото на далечни борове,
се спускаха към блатото,
където оглушително,
един през друг,
надквакваха се жабешките
хорове.

 

Ту капки дъжд,
ту силно слънце,
после студ,
отново дъжд -
променливото време
ми напомни
чувствата,
които с теб изпитвам
напоследък.

 

Заслушана
в брътвежа на реката,
там долу в ниското,
едва успявах да
си чуя мислите,
които, разпилявани като мъгли,
навред се рееха.

 

А онзи, слънчевият лъч,
пробил си пътя към земята
през гръдта на облака,
за миг ни свърза
и с космическото си око
ни омагьоса.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??