RainaVakova
431 2770
17 дек. 2020 г., 11:04

Магнитни бури, някъде отляво 

  Поэзия » Другая
909 4 3

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени,
с копита рият пътя на будните кръстовища и сивите мъгли.

След малко ще налея в макове
от плахата си безтегловност,
минутите да изтиктакат най-дългата наздравица за идващите дни.
Магнитни бури, някъде отляво,
объркат ли съня на совите,
и тишината няма да измоли забравата, че нежни сме били.

Писмо до хоризонта ако пиша
и той ще отговори, но невидимо.
Луната - омагьосана принцеса, ще свети върху зимния Париж
и онзи бряг на сините въздишки,
ще гали до заспиване
все същите ни вечности, отнесени от люшкането в кипнали води. 


 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Тук винаги се потапям в нов свят.
  • Повя ме пълноводност на образи и чувства от творбата ти, Райна.
    Владееш го перото и още как!
Предложения
: ??:??