Магнитни бури, някъде отляво
Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени,
с копита рият пътя на будните кръстовища и сивите мъгли.
След малко ще налея в макове
от плахата си безтегловност,
минутите да изтиктакат най-дългата наздравица за идващите дни.
Магнитни бури, някъде отляво,
объркат ли съня на совите,
и тишината няма да измоли забравата, че нежни сме били.
Писмо до хоризонта ако пиша
и той ще отговори, но невидимо.
Луната - омагьосана принцеса, ще свети върху зимния Париж
и онзи бряг на сините въздишки,
ще гали до заспиване
все същите ни вечности, отнесени от люшкането в кипнали води.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
