Магнитни бури, някъде отляво

17.12.2020 г., 11:04 ч.

Поезия » Друга

900 4 3

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени,
с копита рият пътя на будните кръстовища и сивите мъгли.

След малко ще налея в макове
от плахата си безтегловност,
минутите да изтиктакат най-дългата наздравица за идващите дни.
Магнитни бури, някъде отляво,
объркат ли съня на совите,
и тишината няма да измоли забравата, че нежни сме били.

Писмо до хоризонта ако пиша
и той ще отговори, но невидимо.
Луната - омагьосана принцеса, ще свети върху зимния Париж
и онзи бряг на сините въздишки,
ще гали до заспиване
все същите ни вечности, отнесени от люшкането в кипнали води.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2020-12-18T08:12:36+02:00

Благодаря ви, приятели!
Plevel (Силвия Илиева)

2020-12-17T23:05:24+02:00

Тук винаги се потапям в нов свят.
vega666 (Младен Мисана)

2020-12-17T21:23:49+02:00

Повя ме пълноводност на образи и чувства от творбата ти, Райна.
Владееш го перото и още как!