20 мар. 2024 г., 08:38

Магнолията

407 0 3

      

      Магнолията

 

Магнолията цветно се усмихна –

красива, нежна и добра,

и сякаш с розово докосна

щастливо моята душа.

 

Писмо изпрати ми от тебе

със аромат изискан и красив

и някъде от друго време

премахна всеки спомен сив.

 

Очите ми откриха непознати,

далечни и желани брегове

и сякаш бяха ми познати

очите ти във тези цветове.

 

Аз гледах дълго, ненаситно

магнолията с розов цвят…

Пред мен растеше поетично

един вълшебен чуден свят.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...