20 мар. 2024 г., 08:38

Магнолията

398 0 3

      

      Магнолията

 

Магнолията цветно се усмихна –

красива, нежна и добра,

и сякаш с розово докосна

щастливо моята душа.

 

Писмо изпрати ми от тебе

със аромат изискан и красив

и някъде от друго време

премахна всеки спомен сив.

 

Очите ми откриха непознати,

далечни и желани брегове

и сякаш бяха ми познати

очите ти във тези цветове.

 

Аз гледах дълго, ненаситно

магнолията с розов цвят…

Пред мен растеше поетично

един вълшебен чуден свят.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...