20 мар. 2024 г., 08:38

Магнолията

399 0 3

      

      Магнолията

 

Магнолията цветно се усмихна –

красива, нежна и добра,

и сякаш с розово докосна

щастливо моята душа.

 

Писмо изпрати ми от тебе

със аромат изискан и красив

и някъде от друго време

премахна всеки спомен сив.

 

Очите ми откриха непознати,

далечни и желани брегове

и сякаш бяха ми познати

очите ти във тези цветове.

 

Аз гледах дълго, ненаситно

магнолията с розов цвят…

Пред мен растеше поетично

един вълшебен чуден свят.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...