Магнолията цветно се усмихна –
красива, нежна и добра,
и сякаш с розово докосна
щастливо моята душа.
Писмо изпрати ми от тебе
със аромат изискан и красив
и някъде от друго време
премахна всеки спомен сив.
Очите ми откриха непознати,
далечни и желани брегове
и сякаш бяха ми познати
очите ти във тези цветове.
Аз гледах дълго, ненаситно
магнолията с розов цвят…
Пред мен растеше поетично
един вълшебен чуден свят.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
