Магнолията цветно се усмихна –
красива, нежна и добра,
и сякаш с розово докосна
щастливо моята душа.
Писмо изпрати ми от тебе
със аромат изискан и красив
и някъде от друго време
премахна всеки спомен сив.
Очите ми откриха непознати,
далечни и желани брегове
и сякаш бяха ми познати
очите ти във тези цветове.
Аз гледах дълго, ненаситно
магнолията с розов цвят…
Пред мен растеше поетично
един вълшебен чуден свят.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
