20 mar 2024, 8:38

Магнолията

401 0 3

      

      Магнолията

 

Магнолията цветно се усмихна –

красива, нежна и добра,

и сякаш с розово докосна

щастливо моята душа.

 

Писмо изпрати ми от тебе

със аромат изискан и красив

и някъде от друго време

премахна всеки спомен сив.

 

Очите ми откриха непознати,

далечни и желани брегове

и сякаш бяха ми познати

очите ти във тези цветове.

 

Аз гледах дълго, ненаситно

магнолията с розов цвят…

Пред мен растеше поетично

един вълшебен чуден свят.

 

          Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...