Магнолията
Магнолията
Магнолията цветно се усмихна –
красива, нежна и добра,
и сякаш с розово докосна
щастливо моята душа.
Писмо изпрати ми от тебе
със аромат изискан и красив
и някъде от друго време
премахна всеки спомен сив.
Очите ми откриха непознати,
далечни и желани брегове
и сякаш бяха ми познати
очите ти във тези цветове.
Аз гледах дълго, ненаситно
магнолията с розов цвят…
Пред мен растеше поетично
един вълшебен чуден свят.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
