27 янв. 2016 г., 18:27

МАгьосница

904 0 5

 

Една светулка беше будна

в тунела на изпуснатите влакове.

Струваше си и последната секунда

на чудене, отказване и чакане.

 

Първо не бях готов, после не беше тя.

Воалът беше плетен от съмнения;

гласът ми бе момчешки и шептеше.

Сега е ясно! Клетките ми са сменени

 

и като луди на площад крещят:

<< МАгьоснице такава, как можа

да дефинираш с мигли любовта

и да превърнеш другите жени в мъже? >>

 

                                         26.01.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много хубаво!
  • Магично! Любовта е магия, но естествена! Тя не е подчинение на волята!
  • "Една светулка беше будна
    в тунела на изпуснатите влакове.
    Струваше си и последната секунда
    на чудене, отказване и чакане."

    Това ми хареса.Много свежарско!
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Много свежо и интересно! И много талантливо! Браво, Ивайло! Дано повече хора прочетат!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...