27.01.2016 г., 18:27 ч.

МАгьосница 

  Поезия » Любовна, Друга
434 0 2

 

Една светулка беше будна

в тунела на изпуснатите влакове.

Струваше си и последната секунда

на чудене, отказване и чакане.

 

Първо не бях готов, после не беше тя.

Воалът беше плетен от съмнения;

гласът ми бе момчешки и шептеше.

Сега е ясно! Клетките ми са сменени

 

и като луди на площад крещят:

<< МАгьоснице такава, как можа

да дефинираш с мигли любовта

и да превърнеш другите жени в мъже? >>

 

                                         26.01.2016

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Много свежо и интересно! И много талантливо! Браво, Ивайло! Дано повече хора прочетат!
Предложения
: ??:??