Една светулка беше будна
в тунела на изпуснатите влакове.
Струваше си и последната секунда
на чудене, отказване и чакане.
Първо не бях готов, после не беше тя.
Воалът беше плетен от съмнения;
гласът ми бе момчешки и шептеше.
Сега е ясно! Клетките ми са сменени
и като луди на площад крещят:
<< МАгьоснице такава, как можа
да дефинираш с мигли любовта
и да превърнеш другите жени в мъже? >>
26.01.2016
Дано повече хора прочетат!Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
