Jan 27, 2016, 6:27 PM

МАгьосница 

  Poetry » Love, Other
530 0 2

 

Една светулка беше будна

в тунела на изпуснатите влакове.

Струваше си и последната секунда

на чудене, отказване и чакане.

 

Първо не бях готов, после не беше тя.

Воалът беше плетен от съмнения;

гласът ми бе момчешки и шептеше.

Сега е ясно! Клетките ми са сменени

 

и като луди на площад крещят:

<< МАгьоснице такава, как можа

да дефинираш с мигли любовта

и да превърнеш другите жени в мъже? >>

 

                                         26.01.2016

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Много свежо и интересно! И много талантливо! Браво, Ивайло! Дано повече хора прочетат!
Random works
: ??:??