8 дек. 2020 г., 00:32

Магьосница

613 1 3

Златна есен, къдрокоса

разстлала своите коси,

да тичам аз обичам боса

и щастие от мен лъчи!

 

Златна есен, многолика,

показала се не веднъж,

ти си толкова велика

поглеждайки на шир и длъж!

 

Златна есен, водоносна,

разляла своите води,

ти чула си молба народна

от що живота ни горчи!

 

Красива, дива и добра,

и плаха като малко дете,

решаваш нашата съдба

омагьосвайки с ръцете!

 

07.12.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....