8.12.2020 г., 0:32

Магьосница

609 1 3

Златна есен, къдрокоса

разстлала своите коси,

да тичам аз обичам боса

и щастие от мен лъчи!

 

Златна есен, многолика,

показала се не веднъж,

ти си толкова велика

поглеждайки на шир и длъж!

 

Златна есен, водоносна,

разляла своите води,

ти чула си молба народна

от що живота ни горчи!

 

Красива, дива и добра,

и плаха като малко дете,

решаваш нашата съдба

омагьосвайки с ръцете!

 

07.12.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...