Златна есен, къдрокоса
разстлала своите коси,
да тичам аз обичам боса
и щастие от мен лъчи!
Златна есен, многолика,
показала се не веднъж,
ти си толкова велика
поглеждайки на шир и длъж!
Златна есен, водоносна,
разляла своите води,
ти чула си молба народна
от що живота ни горчи!
Красива, дива и добра,
и плаха като малко дете,
решаваш нашата съдба
омагьосвайки с ръцете!
07.12.2020г.
© Кремена Арменчева All rights reserved.