Златна есен, къдрокоса
разстлала своите коси,
да тичам аз обичам боса
и щастие от мен лъчи!
Златна есен, многолика,
показала се не веднъж,
ти си толкова велика
поглеждайки на шир и длъж!
Златна есен, водоносна,
разляла своите води,
ти чула си молба народна
от що живота ни горчи!
Красива, дива и добра,
и плаха като малко дете,
решаваш нашата съдба
омагьосвайки с ръцете!
07.12.2020г.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
