Dec 8, 2020, 12:32 AM

Магьосница

  Poetry
615 1 3

Златна есен, къдрокоса

разстлала своите коси,

да тичам аз обичам боса

и щастие от мен лъчи!

 

Златна есен, многолика,

показала се не веднъж,

ти си толкова велика

поглеждайки на шир и длъж!

 

Златна есен, водоносна,

разляла своите води,

ти чула си молба народна

от що живота ни горчи!

 

Красива, дива и добра,

и плаха като малко дете,

решаваш нашата съдба

омагьосвайки с ръцете!

 

07.12.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...