1 окт. 2006 г., 20:41

Магьосница 

  Поэзия
827 0 8
Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!

Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние...
Защо не ме мразиш!

Аз съм тъмна, жестока и дива...
и в нощите
ти правя магии -
дори когато ме няма
да можеш
да ме откриеш.

Защото
макар че и тебе и себе си
на бури обричам,
дълбоко, дълбоко в сърцето
те обичам!

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления и от мен: прекрасен стих!
  • Великолепен стих - 6+
  • Защото
    макар че и тебе и себе си
    на бури обричам,
    дълбоко, дълбоко в сърцето
    те обичам!

    Няма как да е иначе, ако наистина обичаш! Поздравления за стиха!
  • Здравейте на всички, благодаря ви. За мен всяка жена е магьосница, стига да може да го осъзнае... Павлина благодаря за стихчето, много ми хареса
  • Магьосница е всяка влюбена жена, а вещица всяка безразлична....Поздрави за великолепния стих!
  • Поздрав!!!Нямам думи...
  • ще те поздравя с последния куплет на едно мое стихо:


    "Когато проумявах ми загорча от сладост.
    Усмивката(от обич) и зъбите разкрива.
    Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
    Но който търси вятър сам буря си намира..."

    поздрав*
  • Защо ?
    Така сме създадени май ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??