1 окт. 2006 г., 20:41

Магьосница 

  Поэзия
5.0 (3)
897 0 8
Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!
Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »