Магьосница
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!
Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние...
Защо не ме мразиш!
Аз съм тъмна, жестока и дива...
и в нощите
ти правя магии -
дори когато ме няма
да можеш
да ме откриеш.
Защото
макар че и тебе и себе си
на бури обричам,
дълбоко, дълбоко в сърцето
те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени