Магьосница

Oct 1, 2006, 8:41 PM

Poetry

894 0 8

Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!
Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Магьосница

Want to read more?

Random works