Oct 1, 2006, 8:41 PM

Магьосница

  Poetry
977 0 8
Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!

Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние...
Защо не ме мразиш!

Аз съм тъмна, жестока и дива...
и в нощите
ти правя магии -
дори когато ме няма
да можеш
да ме откриеш.

Защото
макар че и тебе и себе си
на бури обричам,
дълбоко, дълбоко в сърцето
те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен: прекрасен стих!
  • Великолепен стих - 6+
  • Защото
    макар че и тебе и себе си
    на бури обричам,
    дълбоко, дълбоко в сърцето
    те обичам!

    Няма как да е иначе, ако наистина обичаш! Поздравления за стиха!
  • Здравейте на всички, благодаря ви. За мен всяка жена е магьосница, стига да може да го осъзнае... Павлина благодаря за стихчето, много ми хареса
  • Магьосница е всяка влюбена жена, а вещица всяка безразлична....Поздрави за великолепния стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...