3 нояб. 2013 г., 19:45

Магьосникът, от който литват птиците 

  Поэзия » Любовная
994 0 23

Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...

Нощта е нежно свилено перде.
Звездите помежду си заговориха,
а твоят дъх - целувка на дете,
сърцето ми... Сърцето ми отвори!

Брезите си шушукат срамежливо,
а Месецът с очи... с очи ги пие...
До кичест Явор е Калина закачлива
и стих след стих, ластар по него вие...

Душата ми е толкоз уморена... 
Не мога да я храня със трошиците...
Във стих ще бъдеш само преродена
с Магьосника, от който литват птиците...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??