3 nov 2013, 19:45

Магьосникът, от който литват птиците 

  Poesía » De amor
960 0 23

Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...

Нощта е нежно свилено перде.
Звездите помежду си заговориха,
а твоят дъх - целувка на дете,
сърцето ми... Сърцето ми отвори!

Брезите си шушукат срамежливо,
а Месецът с очи... с очи ги пие...
До кичест Явор е Калина закачлива
и стих след стих, ластар по него вие...

Душата ми е толкоз уморена... 
Не мога да я храня със трошиците...
Във стих ще бъдеш само преродена
с Магьосника, от който литват птиците...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??