Nov 3, 2013, 7:45 PM

Магьосникът, от който литват птиците 

  Poetry » Love
995 0 23

Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...

Нощта е нежно свилено перде.
Звездите помежду си заговориха,
а твоят дъх - целувка на дете,
сърцето ми... Сърцето ми отвори!

Брезите си шушукат срамежливо,
а Месецът с очи... с очи ги пие...
До кичест Явор е Калина закачлива
и стих след стих, ластар по него вие...

Душата ми е толкоз уморена... 
Не мога да я храня със трошиците...
Във стих ще бъдеш само преродена
с Магьосника, от който литват птиците...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??