Махалото отмерваше секунди

5 окт. 2007 г., 13:56

Поэзия

646 0 5

Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...
Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...
И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Махалото отмерваше секунди

Искате да прочетете повече?

Предложения