Махалото отмерваше секунди
729
0
5
Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...
Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...
И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Стоянова Все права защищены
Страхотно е 
