Махалото отмерваше секунди

Oct 5, 2007, 1:56 PM

Poetry

645 0 5

Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...
Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...
И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Махалото отмерваше секунди

Want to read more?

Random works