Махалото отмерваше секунди
724
0
5
Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...
Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...
И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
Страхотно е 
