Махалото отмерваше секунди

5.10.2007 г., 13:56 ч.

Поезия

527 0 5

Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...

Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...

И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rozeto_bg (Роси Стефанова)

2007-10-06T15:54:05+03:00

Браво, Наденце Страхотно е
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-06T00:36:20+03:00

И идея, и стих-хубави.
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-05T18:02:22+03:00

Хубава идея!Браво!
Магинка (Магдалена Рашева)

2007-10-05T14:33:48+03:00

Въобще не е лошо! Даже е хубаво!
Ксиана (Яница Ботева)

2007-10-05T14:05:06+03:00

Ще се въздържа от коментар.
След прочита на този стих си загубих мисълта.
И все пак бих искала да те поздравя първа за него.