Уморено утро деня ми събужда.
Мътен поглед навънка поглежда.
Ден като ден. Съвсем обикновен,
опънал се е надълго пред мен.
Прегръщам любовно чаша кафе.
План велик в главата ми расте...
Но съм толкоз уморена, че
не мога да помръдна и босото краче.
Нали е утро? И нощта бе тук?
Нали ми даде тишина и сън без звук?
Защо съм скапана и уморена?
Май прегръщала ме е сирена! ...