Май прегръщала ме е сирена

Поэзия

673 0 12

Уморено утро деня ми събужда.

Мътен поглед навънка поглежда.

Ден като ден. Съвсем обикновен,

опънал се е надълго пред мен.

Прегръщам любовно чаша кафе.

План велик в главата ми расте...

Но съм толкоз уморена, че

не мога да помръдна и босото краче.

Нали е утро? И нощта бе тук?

Нали ми даде тишина и сън без звук?

Защо съм скапана и уморена?

Май прегръщала ме е сирена!

Изпила ми е силата докрай!

Моля те, кафенце! Силица ми дай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

JujuBuju (Миглена Миткова)

Хаха, всички разчитаме на кафето да ни спаси рано сутрин Поздрав за веселота стихче!

2017-06-29T08:08:27+03:00
rocker (Велин)

Много е хубавко! И ми дойде добре със сутрешното кафе

2017-06-29T06:59:24+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Само с кафенце разполагам.... пък и.... Не се сещам за друго в момента.... Мммммм....

2017-06-24T07:54:03+03:00
Веси_Еси (Еси)

Хареса ми, Марги! А кафенцето е много хубаво нещо, но не винаги помага Поздрави и от мен!

2017-06-24T06:56:57+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хахахха... Как разбра? Между другото, явно силата ми е много хубава, много сладка, защото сирената пак ми е била на гости. Събудих се, а краката ми треперят от немощ. Изпих си кафето - не действа. Май ще ми трябва още едно! Но, така е в края на месеца. Скоро сирената ще е сита!

2017-06-23T07:32:48+03:00