29 февр. 2016 г., 10:13

Майчица

661 0 6

Майчица
==========
Тя е майка на много деца. До едно ги обича!
Всяка сутрин се моли за тях. После прави закуска.
На голямата маса поставя чинии за всички
и разсипва по равно във всяка от вкусния кускус.

 

После сяда сама, със въздишка, че всичко боли я
(вкоравените стави отдавна не слушат ума ѝ)
и децата си хвали на Господ, безкрайно щастлива,
че добри са и кротки, тъй както били са от малки.

 

А са вече големи, сами се оправят в живота,
имат свои деца, отговорности, рани и битки,
ала своята майчица, те ще ценят доживотно.
Тя е тази, която дари ги с криле, за да литнат.

 

Нямат кръвен оброк, в други длани са плакали първо,
други устни, очи и ръце са им били защита,
но съдбата понякога картите щом преобърне,
много малки деца безпризорно остават да скитат.

 

Тя е майка на тези деца. До едно ги обича!
Вече гони стоте и не помни годините с точност,
ала своите мили чеда пак по име нарича
и на всяко дарява любов (като майка) безсрочно.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук няма какво да се каже... Почитания, Цвети!!!
  • Майката е и мъченица, и светица...Децата И са най-голямото богатство - докато умре е така! Харесах, Цвети!
  • Разплака ме Цвети, спомних си какво съм преживяла с моята майка, която вече я няма до мен, но но въпреки всичко аз ще продължавам да я обичам. Поздрави и светъл ден ти желая!
  • Пълниш сърцата и очите със сълзи, Цвети! Поздравления!!
  • Така се пише!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...