Feb 29, 2016, 10:13 AM

Майчица

  Poetry
659 0 6

Майчица
==========
Тя е майка на много деца. До едно ги обича!
Всяка сутрин се моли за тях. После прави закуска.
На голямата маса поставя чинии за всички
и разсипва по равно във всяка от вкусния кускус.

 

После сяда сама, със въздишка, че всичко боли я
(вкоравените стави отдавна не слушат ума ѝ)
и децата си хвали на Господ, безкрайно щастлива,
че добри са и кротки, тъй както били са от малки.

 

А са вече големи, сами се оправят в живота,
имат свои деца, отговорности, рани и битки,
ала своята майчица, те ще ценят доживотно.
Тя е тази, която дари ги с криле, за да литнат.

 

Нямат кръвен оброк, в други длани са плакали първо,
други устни, очи и ръце са им били защита,
но съдбата понякога картите щом преобърне,
много малки деца безпризорно остават да скитат.

 

Тя е майка на тези деца. До едно ги обича!
Вече гони стоте и не помни годините с точност,
ала своите мили чеда пак по име нарича
и на всяко дарява любов (като майка) безсрочно.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук няма какво да се каже... Почитания, Цвети!!!
  • Майката е и мъченица, и светица...Децата И са най-голямото богатство - докато умре е така! Харесах, Цвети!
  • Разплака ме Цвети, спомних си какво съм преживяла с моята майка, която вече я няма до мен, но но въпреки всичко аз ще продължавам да я обичам. Поздрави и светъл ден ти желая!
  • Пълниш сърцата и очите със сълзи, Цвети! Поздравления!!
  • Така се пише!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...