Майчице мила и добра, недей измъчва своята душа, макар далеч да съм от тебе аз сега. За мен си най-святото нещо на таз земя. За тебе честичко си мисля аз и детски спомени изплуват на мига. С толкова обич и нежност си ме дарила, ти беше моята закрила. Сега голяма съм аз вече, по своя път поела надалече. До мен е днес мъжа любим, той дава ми обич и закрила. И затова недей се тревожи за нас: по телефона чувам твоят треперещ глас. Сълзите в мен напират, а от тебе те не спират. Аз искам само като се върна у дома да ме посрещнеш все тъй засмяна и добра, с блага дума на уста. Това ми стига, майчице свята. Косите твои може и да побеляват, но ти за мен не остаряваш, а само с годините помъдряваш. Поклон аз правя ти сега и целувам ти ръка!!! |
© Стами Все права защищены