Feb 19, 2007, 5:40 AM

Майчице свята

  Poetry
1.8K 0 4

  Maйчице свята

Майчице мила и добра,
недей измъчва своята душа,
макар далеч да съм от тебе аз сега.
За мен си най-святото нещо на таз земя.

За тебе честичко си мисля аз
и детски спомени изплуват на мига.
С толкова обич и нежност си ме дарила,
ти беше моята закрила.

Сега голяма съм аз вече,
по своя път поела надалече.
До мен е днес мъжа любим,
той дава ми обич и закрила.

И затова недей се тревожи за нас:
по телефона чувам твоят треперещ глас.
Сълзите в мен напират,
а от тебе те не спират.

Аз искам само като се върна у дома
да ме посрещнеш все тъй засмяна и добра,
с блага дума на уста.
Това ми стига, майчице свята.

Косите твои може и да побеляват,
но ти за мен не остаряваш,
а само с годините помъдряваш.
Поклон аз правя ти сега и целувам ти ръка!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...