21 нояб. 2024 г., 12:46

Майчина длан

471 0 0

На тебе, Генка!

 

 

Не наранявай – 

        макар

             да имаш и 

                    право!

Не стъпквай 

            мечти, 

                  обич, 

                    ни Вяра 

                           дори!

Болка е, 

        че „говорих” 

                с очите си 

                             само!

Тъжно е 

        от укора 

            що в душата 

                             гори!

Много не исках, 

            а нежно, 

                сигурно

                         рамо…,

със топлата 

                длан – 

                 повтаряйки 

                    Мамо…, 

                            Мамо…!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...