На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и
право!
Не стъпквай
мечти,
обич,
ни Вяра
дори!
Болка е,
че „говорих”
с очите си
само!
Тъжно е
от укора
що в душата
гори!
Много не исках,
а нежно,
сигурно
рамо…,
със топлата
длан –
повтаряйки
Мамо…,
Мамо…!
© Стоян Койчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
