На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и
право!
Не стъпквай
мечти,
обич,
ни Вяра
дори!
Болка е,
че „говорих”
с очите си
само!
Тъжно е
от укора
що в душата
гори!
Много не исках,
а нежно,
сигурно
рамо…,
със топлата
длан –
повтаряйки
Мамо…,
Мамо…!
© Стоян Койчев Всички права запазени