tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
26 окт. 2014 г., 09:06

Майчина заръка 

  Поэзия » Философская
591 1 7

Грях ли е... аз мама да забравя?
Грях ли е, че в моята душа
болката по рожба надделява
(грабна ги и двамата смъртта).
Моля се! На кой ли се не молих
чедото да върне. Да простя.
Да приема Божията воля 
(пътя си без грях да продължа).
Но не чуха. Дяволи ги взели.
Сатаната бързо ги прибра.
Жертвено агнецът не прежали
и предаде. Как ще устоя!?
Някой ли във мислите прокле ме?
Завидя ли? Или е съдба -
майка и детенце да ми вземе,
да откупя нечия вина.
В друг живот ли аз съм съгрешила
или в този някого убих,
та отне той цялата ми сила,
с цел една, духът да съкруши?
Страшно е, признавам... и жестоко,
но разбуди се във мен звезда -
паметта на мама, издълбоко
изкрещя ми: "Силна си жена!
Спри да хленчиш! Събери душата!
В теб са силата и доблестта.
Не забравяй, следвай светлината.
Длъжна си да пръскаш доброта!
Чак тогава, клетва щом пребориш,
ще прекършиш злото със страха.
И врата щом храмова отвориш,
в мир ще срещнеш мен и любовта!"

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дълбок поклон пред тяхната памет и пред твоя талант. Трогна ме до сълзи!
  • Ех Таничка Тези терзания и мен измъчват!Макар със други хора но го преживявам ден след ден!Благодаря ти че си успяла да го опишеш така точно!Мъчно ми е но финалът ти ме зареди!А стихът ти все едно че аз съм го написъл само дето хората са други!Скърбя със теб!!!
  • Разплака ме!Каквото и да напиша ще тъжно и излишно!Грабнаме и ме понесе в тъжна истина.Много откровено споделяне!С уважение!
  • Потръпнах...
    Един от най-хубавите ти стихове, Таня!
    Не знам какво да кажа повече, Дочето и Радостина са го казали.
    Ще си помълча тук...
    ((( )))
  • Благодаря ви, Доче и Радост!
  • Този стих влиза в душата и я разкъсва..Изпращам ти сила и светлина!
  • Таничка... Мъдрост върху жарава са думите ти...
Предложения
: ??:??