Майчина заръка
Грях ли е... аз мама да забравя?
Грях ли е, че в моята душа
болката по рожба надделява
(грабна ги и двамата смъртта).
Моля се! На кой ли се не молих
чедото да върне. Да простя.
Да приема Божията воля
(пътя си без грях да продължа).
Но не чуха. Дяволи ги взели.
Сатаната бързо ги прибра.
Жертвено агнецът не прежали
и предаде. Как ще устоя!?
Някой ли във мислите прокле ме?
Завидя ли? Или е съдба -
майка и детенце да ми вземе,
да откупя нечия вина.
В друг живот ли аз съм съгрешила
или в този някого убих,
та отне той цялата ми сила,
с цел една, духът да съкруши?
Страшно е, признавам... и жестоко,
но разбуди се във мен звезда -
паметта на мама, издълбоко
изкрещя ми: "Силна си жена!
Спри да хленчиш! Събери душата!
В теб са силата и доблестта.
Не забравяй, следвай светлината.
Длъжна си да пръскаш доброта!
Чак тогава, клетва щом пребориш,
ще прекършиш злото със страха.
И врата щом храмова отвориш,
в мир ще срещнеш мен и любовта!"
© Таня Мезева All rights reserved.
