Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида.
Приседна край камината позната, държейки снимка стара във ръка.
Усмихвайки се вяло, пак заплака. И огънят със нея зарида.
От пукота разпръснаха се искри, превръщайки се в огнена река.
„Да спра сълзите, Боже, колко искам! Но времето да спра не бих могла.”
Тогава на вратата се потропа. Жената стана, бързо приближи се.
И щом запита „Кой е тук?”, зачака. Отвори и тогава се стъписа.
Видя отпред усмихнато момиче, красива млада дама при това. ...