Майчино сърце
Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида.
Приседна край камината позната, държейки снимка стара във ръка.
Усмихвайки се вяло, пак заплака. И огънят със нея зарида.
От пукота разпръснаха се искри, превръщайки се в огнена река.
„Да спра сълзите, Боже, колко искам! Но времето да спра не бих могла.”
Тогава на вратата се потропа. Жената стана, бързо приближи се.
И щом запита „Кой е тук?”, зачака. Отвори и тогава се стъписа.
Видя отпред усмихнато момиче, красива млада дама при това.
„О, дъщеря ми... Радост моя, ти си!” „Да, мила мамо, как не бих дошла!
Прости ми, мамо, грешките неволни. Прости ми, още уча се сега.”
„О, миличка, прекрасна моя дъще... Нима си се съмнявала в това?
Ела, не стой навън. При мен е топло. И чаша топъл чай ще ти сваря.”
„Не, мамо, чай не искам. Нито огън. Аз искам само прошката добра.”
© Яна All rights reserved.
