Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида.
Приседна край камината позната, държейки снимка стара във ръка.
Усмихвайки се вяло, пак заплака. И огънят със нея зарида.
От пукота разпръснаха се искри, превръщайки се в огнена река.
„Да спра сълзите, Боже, колко искам! Но времето да спра не бих могла.”
Тогава на вратата се потропа. Жената стана, бързо приближи се.
И щом запита „Кой е тук?”, зачака. Отвори и тогава се стъписа.
Видя отпред усмихнато момиче, красива млада дама при това. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up