11 сент. 2023 г., 11:57  

Майка

958 12 23

"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."

                     "Ежедневие"
       Радосвета Аврамова (Caribiana)


Тя обича кафе. И  се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само.
Всеки изгрев ѝ пише в червено сонет
а понякога дъжд гали нейното рамо.

Има толкова много задачи, нали -
та денят я завърта за танц без да пита.
А през кратките паузи кърпи сили или
мисълта ѝ  из други вселени се скита.

По безкрайното нищо рисува небе.
Носи целия свят на ръцете си голи.
И мечтае за глътка самотност поне
нейде около три и половина следобед.

Под нозете  ѝ пътища бързи вървят,
сто и десет въпроса наоколо крачат.
През усмивки в очите ѝ сълзи личат,
но отдавна, отдавна не смее да плаче.

И изглежда така, сякаш има криле,
а е само от плът, кръв и обич, и обич...
Тя се буди към пет, после пие кафе
и създава живота, защото го може.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Теди!
  • Оооо, колко познато...😀
    Уникален стих, Дейка!
  • Латинка, сърдечно благодаря!
  • "По безкрайното нищо рисува небе.
    Носи целия свят на ръцете си голи.
    И мечтае за глътка самотност поне
    нейде около три и половина следобед.
    ...
    Тя се буди към пет, после пие кафе
    и създава живота, защото го може."
  • Благодаря, Иван!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...