"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."
"Ежедневие"
Радосвета Аврамова (Caribiana)
Тя обича кафе. И се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само.
Всеки изгрев ѝ пише в червено сонет
а понякога дъжд гали нейното рамо.
Има толкова много задачи, нали -
та денят я завърта за танц без да пита.
А през кратките паузи кърпи сили или
мисълта ѝ из други вселени се скита.
По безкрайното нищо рисува небе.
Носи целия свят на ръцете си голи.
И мечтае за глътка самотност поне
нейде около три и половина следобед.
Под нозете ѝ пътища бързи вървят,
сто и десет въпроса наоколо крачат.
През усмивки в очите ѝ сълзи личат,
но отдавна, отдавна не смее да плаче.
И изглежда така, сякаш има криле,
а е само от плът, кръв и обич, и обич...
Тя се буди към пет, после пие кафе
и създава живота, защото го може.
© Деа Всички права запазени