11.09.2023 г., 11:57  

Майка

955 12 23

"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."

                     "Ежедневие"
       Радосвета Аврамова (Caribiana)


Тя обича кафе. И  се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само.
Всеки изгрев ѝ пише в червено сонет
а понякога дъжд гали нейното рамо.

Има толкова много задачи, нали -
та денят я завърта за танц без да пита.
А през кратките паузи кърпи сили или
мисълта ѝ  из други вселени се скита.

По безкрайното нищо рисува небе.
Носи целия свят на ръцете си голи.
И мечтае за глътка самотност поне
нейде около три и половина следобед.

Под нозете  ѝ пътища бързи вървят,
сто и десет въпроса наоколо крачат.
През усмивки в очите ѝ сълзи личат,
но отдавна, отдавна не смее да плаче.

И изглежда така, сякаш има криле,
а е само от плът, кръв и обич, и обич...
Тя се буди към пет, после пие кафе
и създава живота, защото го може.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Теди!
  • Оооо, колко познато...😀
    Уникален стих, Дейка!
  • Латинка, сърдечно благодаря!
  • "По безкрайното нищо рисува небе.
    Носи целия свят на ръцете си голи.
    И мечтае за глътка самотност поне
    нейде около три и половина следобед.
    ...
    Тя се буди към пет, после пие кафе
    и създава живота, защото го може."
  • Благодаря, Иван!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...