11 sept 2023, 11:57  

Майка

  Poesía
951 12 23

"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."

                     "Ежедневие"
       Радосвета Аврамова (Caribiana)


Тя обича кафе. И  се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само.
Всеки изгрев ѝ пише в червено сонет
а понякога дъжд гали нейното рамо.

Има толкова много задачи, нали -
та денят я завърта за танц без да пита.
А през кратките паузи кърпи сили или
мисълта ѝ  из други вселени се скита.

По безкрайното нищо рисува небе.
Носи целия свят на ръцете си голи.
И мечтае за глътка самотност поне
нейде около три и половина следобед.

Под нозете  ѝ пътища бързи вървят,
сто и десет въпроса наоколо крачат.
През усмивки в очите ѝ сълзи личат,
но отдавна, отдавна не смее да плаче.

И изглежда така, сякаш има криле,
а е само от плът, кръв и обич, и обич...
Тя се буди към пет, после пие кафе
и създава живота, защото го може.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Теди!
  • Оооо, колко познато...😀
    Уникален стих, Дейка!
  • Латинка, сърдечно благодаря!
  • "По безкрайното нищо рисува небе.
    Носи целия свят на ръцете си голи.
    И мечтае за глътка самотност поне
    нейде около три и половина следобед.
    ...
    Тя се буди към пет, после пие кафе
    и създава живота, защото го може."
  • Благодаря, Иван!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...