12 июн. 2012 г., 10:05

Майка България

1.1K 0 1

МАЙКА БЪЛГАРИЯ

 

Трохи не са ми нужни, ни компас,

и в карти тебе няма да разгръщам.

Цял свят дори и да пребодя аз,

при теб, Родино, пак  ще се завръщам!

Защото  помня още планините,

прохладата на Рилската вода,

и Изгревите златни над вълните,

посрещани и с радост, и с тъга...

Защото  още с обич трикольора

в сърцето мое, българско, се вее!

И  вярвам, вярвам, още има хора,

които с теб, Родино, се гордеят!

Защото беше казал и Алеко:

„Недей въздиша по Тирол, Швейцария!”

Все някога ще разбереш, човеко:

По-скъпо няма от майка България!

Дано да има Слънце!  Та все  още

тебе, Родино, с  обич да докосва...

Дано има звезди, та тихо нощем

с историите си да ни омагьосват...

Аз вярвам в теб, и в бъдещето светло,

и вярата никой не ще ми вземе!

Живее щастието под небето!

Малко ни трябва, за да разбереме,

че няма нужда от трохи, компаси,

по вятъра щом носи се носталгия...

От корените твои сме израснали!

И твои деца сме, майчице  България!

 

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз вярвам, Павлина!
    След стихове като този още по -силно!
    А майчица България ще я има!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...