12.06.2012 г., 10:05

Майка България

1.1K 0 1

МАЙКА БЪЛГАРИЯ

 

Трохи не са ми нужни, ни компас,

и в карти тебе няма да разгръщам.

Цял свят дори и да пребодя аз,

при теб, Родино, пак  ще се завръщам!

Защото  помня още планините,

прохладата на Рилската вода,

и Изгревите златни над вълните,

посрещани и с радост, и с тъга...

Защото  още с обич трикольора

в сърцето мое, българско, се вее!

И  вярвам, вярвам, още има хора,

които с теб, Родино, се гордеят!

Защото беше казал и Алеко:

„Недей въздиша по Тирол, Швейцария!”

Все някога ще разбереш, човеко:

По-скъпо няма от майка България!

Дано да има Слънце!  Та все  още

тебе, Родино, с  обич да докосва...

Дано има звезди, та тихо нощем

с историите си да ни омагьосват...

Аз вярвам в теб, и в бъдещето светло,

и вярата никой не ще ми вземе!

Живее щастието под небето!

Малко ни трябва, за да разбереме,

че няма нужда от трохи, компаси,

по вятъра щом носи се носталгия...

От корените твои сме израснали!

И твои деца сме, майчице  България!

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз вярвам, Павлина!
    След стихове като този още по -силно!
    А майчица България ще я има!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...