Jun 12, 2012, 10:05 AM

Майка България

  Poetry
1.1K 0 1

МАЙКА БЪЛГАРИЯ

 

Трохи не са ми нужни, ни компас,

и в карти тебе няма да разгръщам.

Цял свят дори и да пребодя аз,

при теб, Родино, пак  ще се завръщам!

Защото  помня още планините,

прохладата на Рилската вода,

и Изгревите златни над вълните,

посрещани и с радост, и с тъга...

Защото  още с обич трикольора

в сърцето мое, българско, се вее!

И  вярвам, вярвам, още има хора,

които с теб, Родино, се гордеят!

Защото беше казал и Алеко:

„Недей въздиша по Тирол, Швейцария!”

Все някога ще разбереш, човеко:

По-скъпо няма от майка България!

Дано да има Слънце!  Та все  още

тебе, Родино, с  обич да докосва...

Дано има звезди, та тихо нощем

с историите си да ни омагьосват...

Аз вярвам в теб, и в бъдещето светло,

и вярата никой не ще ми вземе!

Живее щастието под небето!

Малко ни трябва, за да разбереме,

че няма нужда от трохи, компаси,

по вятъра щом носи се носталгия...

От корените твои сме израснали!

И твои деца сме, майчице  България!

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз вярвам, Павлина!
    След стихове като този още по -силно!
    А майчица България ще я има!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....