Майка ми – войната
Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта.
Навярно майка ми – войната, е мислела, че ще умра,
щом само него ми е дала. А после други ще платят.
"Мирът поскъпна!" – ще ми каже родилата ме да съм враг.
Защото други ще платят, прегръщам нейната вина
и я люлея вместо себе си. Все по-отчаяно расте.
Навярно майка ми – войната, е още хубава жена,
любовниците щом подмамва с едно изплашено дете.
По-грозен ставам, боледувам. И в тишината съм сирак.
Дори безсмъртното ми име не помни никакъв език.
Живея с болките отдавна. Почти превърнах ги в игра.
Играя с майка ми – войната. Не зная кой ще се спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
