22 окт. 2019 г., 17:51

Майка стара 

  Поэзия » Свободный стих
827 0 3

Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче  под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?

Що хлябът, се рони без пир,
и залага, в гърло заседне.
Де я тая правда, де го тоя мир?
Чедо и клето вънка забегне.

В клада дълбока, душата гори.
Кога ли ще свърши, вече гурбета?
Да види си рожба, че много боли.
истрада душата, ни мила ни клета.

Майка стара, седи и чака.
Рожба, да дойде си вече.
Сълзи текът, даже и в мрака,
че времето ценно, бавно изтече.

 

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??