nikalas (Никалас Борисов)
76 95
22.10.2019 г., 17:51 ч.

Майка стара 

  Поезия » Свободен стих
934 0 3

Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче  под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?

Що хлябът, се рони без пир,
и залага, в гърло заседне.
Де я тая правда, де го тоя мир?
Чедо и клето вънка забегне.

В клада дълбока, душата гори.
Кога ли ще свърши, вече гурбета?
Да види си рожба, че много боли.
истрада душата, ни мила ни клета.

Майка стара, седи и чака.
Рожба, да дойде си вече.
Сълзи текът, даже и в мрака,
че времето ценно, бавно изтече.

 

© Никалас Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??