Майка стара
Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?
Що хлябът, се рони без пир,
и залага, в гърло заседне.
Де я тая правда, де го тоя мир?
Чедо и клето вънка забегне.
В клада дълбока, душата гори.
Кога ли ще свърши, вече гурбета?
Да види си рожба, че много боли.
истрада душата, ни мила ни клета.
Майка стара, седи и чака.
Рожба, да дойде си вече.
Сълзи текът, даже и в мрака,
че времето ценно, бавно изтече.
© Никалас Борисов All rights reserved.
